* * *
607
0
1
Спри, поспри се поне
за един вълшебен миг,
обградени от чимширите на любовта,
впръсквайки ярка светлина.
Ти дойде на моя праг
със събуденото чувство във душа,
но не зная, съвършенството стоеше ли пред мен,
или стихия, опустошаваща моето сърце.
В мига, в който те съзрях,
душата ми подпали в грях,
сърцето - затрептя,
а любовта ни разцъфтя.
Откога те чакам,
лъчът светлина,
огрял моето сърце от раз
и с нетърпение те чакам в този късен час.
© Виктория Михайлова All rights reserved.
