Децата на Мали
На всички тях*
Тръгвам на път отново да търся
стария залез, изгрев, надежди.
По пътя стаявам плахо дъха си,
а той – пак там ме отвежда?!
И всичко е толкова много познато –
небе от сребро, трева от коприна,
тънки лъчи, изтъкани от злато,
облаци бели – снежна лавина…
Дотук с красотата, вляво поглеждам
посърнали хора с бели коси, ...