Децата на Мали
Децата на Мали
На всички тях*
Тръгвам на път отново да търся
стария залез, изгрев, надежди.
По пътя стаявам плахо дъха си,
а той – пак там ме отвежда?!
И всичко е толкова много познато –
небе от сребро, трева от коприна,
тънки лъчи, изтъкани от злато,
облаци бели – снежна лавина…
Дотук с красотата, вляво поглеждам
посърнали хора с бели коси,
изгубили всичко, дори и надежда,
богати на бедност и много сълзи.
Вдясно дърво с изсъхнали клони,
напукана почва от много лета.
Една топла сълза сама се отрони,
сякаш изгубих поредна мечта…
А тези цветя с какво да сравня,
онези до пътя, които увяхват?!
За пролятата кръв кого да виня?!
А за децата, които пушки размахват?!
Тези клетите, малки, които не знаят
какво е детство, какво е игра.
Дори вече и те не мечтаят
да свърши завинаги тази война.
Защото горките нямат майчина ласка,
нямат в джобовете сладки, бонбони,
на кръста – единствено малка паласка,
препълнена с тежки… патрони…
Красива страна, красотата – отнета,
не останаха май вече надежди?!
Хаос донесе войната проклета
и деца с военни одежди…
А сърцето, ах, колко болка побира
при вида на децата с военните дрехи!
Ще търся надежда и няма да спирам
на всяко да давам по малко утеха…
18.05.2017 г. Велин
*Отвлечени за да станат насила невръстни войници...
© Велин All rights reserved.
