Jun 7, 2007, 4:39 PM

Деди, деца и внуци

  Poetry
1.4K 0 2
  Деди, деца и внуци


Горди сме със праотец,

дето е участвал в Българското опълчение

и наследството му - за любов живец,

пази ме четвърто поколение.


Бенчо Ласков той се именувал

и е имал седем синове и дъщери,

колко и къде  прадядо е воювал,

ни разказваше Цветана -

(щерка, доживяла сто и три)


Някога - преди девети,

дядо ни е работил във двореца.

Слагал е копринени тапети,

цар е бил на иглата и конеца.


Детското си канапе

надали си спомня премиера,

но със сръчните ръце

измайсторил е Пейо Ласков-тапицера.


Името от своя дядо, занаята от бащата

татко ни е наследил.

Така повтарят се нещата,

Бенчо Пеев Ласков тапицер е бил.


Здрава сплав родителите ни добри

близо петдесет години са били.

В тяхна памет свеждаме глави,

в мир да си почиват изстрадалите им души!



Героиня беше нашата майка,

майчица на четири деца,

сякаш виждаме я как се вайка,

че отново сме на празната софра.


Злополука отне едната й ръка,

като малки чудехме се как така

с татко  ще изперат, изкърпят и ще сготвят,

за училище ще ни подготвят.


А децата им не бяхме малко - цяла чета -

две момичета и две момчета.


А сега доволни сме  поне, че скромни

те Човеци са създали

и пред трудности огромни

двамата не се предали.


 Спомените си не бихме и сменили

 за валута, титли, или злато.

 Дано и внуците ни мили

 се  гордеят със наследството богато.


Голямата им детска чета

няма никога да ги забрави.

Две момичета и две момчета,

отдавна дядовци и баби.


 И с косите побелели

 старост чакаме полека-лека,

 със надежда, че сме помъдрели,

 Господ здраве да ни дава - Нека!


Никола, Георги, Ваня и Цанка Бенчеви 

                               2003г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цанка Митова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....