Oct 12, 2014, 7:11 PM

deja-vu

Poetry

970 1 9

Тази рижа особа ме гледа под вежди.
Усмихва се. Злобно. Пилее надежди.
Знае, че имам нощи безсънни.
Че в сърцето е зима, а в очите ми – стръмно.
Ръка не подава и поглед извръща.
Продължаваме заедно. Есен. Все същата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

beti

"Тази рижа особа" , това е най-интересното превъплащение на есента, която съм срещала!

2017-06-30T12:10:33+03:00
странница (Сеси)

Хареса ми!

2014-10-13T22:21:18+03:00
Човек (Анна Станоева)

Удоволствие е!

2014-10-13T16:13:54+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Много оригинална трактовка на есента! Образна и въздействаща.
Без словесно излишество. Поздравление за стиха и лек ден!

2014-10-13T14:41:22+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Хубав образ!

2014-10-13T13:24:13+03:00

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0