И този декември дойде,
пристъпи бавно, студено…
Намръщен, като малко дете
без сняг е, гледа смутено.
Очаква света да събуди,
навред добро да прогледне,
а вярата с нови обувки
във всеки дом да приседне.
Месец, който на зима ухае,
на уют, на канела и бор.
Загледан в небето всеки мечтае
за здраве, усмивки и дом.
Бавно пристъпи декември,
цял накичен с елхички.
По Коледа нека сме земни,
нека има надежда за всички.
© All rights reserved. ✍️ No AI Used
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
