Делнично-ядовито
Делнично-ядовито
Нещата не отиват на добре,
защо - не знам, усещам го обаче.
Навсякъде студено е и пак
ранена в мен душата горко плаче.
Без сълзи плаче, даже и без звук,
стои като статист от нямо кино,
жадува да е супер-егоист
и всичко да удави в чаша вино.
Но гледай ти! Не случих на душа!
Оказа се - не пуши и не пие,
умее само в своята тъга
ранена ли е - раните да крие.
Раниха ме, а аз си замълчах...
Това в момента точно ме терзае!
Въпрос на време е да се взривя,
кога ще е - знам никой, че не знае.
Затишие пред буря е това,
осмислям го, разбирам го - и нека!
Настъпихте ме грубо? Затова
ще крачим с вас по трудните пътеки!
© Мария Борисова All rights reserved.
