Демон в килера
Убивай ме нежно
без повече думи,
обличай и реалност
във пищна лъжа.
Разтягай я после
във дълги локуми,
докато и нищото
не заизвива снага.
Нарисувай ми цветна фантазия,
украси я със малко брокат,
а напразни илюзии бляскаво
в рокли ще водят този парад.
Ще поискам тогаз евтаназия
в името на тази любов,
ще изпия отрова,
умирайки,
ще гледам наивно изгрева нов.
...
А сутрин, когато събудя се,
ще се радвам, че си бил само сън.
Аз демони не крия в килера си,
а - противно на други -
ги гоня навън!
© Десислава Танева All rights reserved.
