Демоните имат страх
Демоните не обичат стъклени маси,
Че режат до синьо малки парченца.
Говори ми за фоерверки и присъди.
В полунощ не бродят ангели, откакто ги изпъди.
Иди приспи надеждите и пак налей ми.
Погледът в очите винаги е мътен.
Днес не гледаш в мен.
Наздраве, запомни гласа ми плътен, на разсъмване съм друга.
Демоните не обичат стъклени маси,
Че изнасилваш ги с юмрук, кристално меден звук,
две догоре, силно и на екс, пълни пепелници, обесени думи на бедни душици.
Демоните не обичат стъклени чаши,
с тях плашиш ги през ден,
те чупят маси ти чупиш мен.
© Мила All rights reserved.
