Ден
ДЕН
През мъглява синева слънцето огрява
заснежена равнина.
Едва улавяш тих ветрец да си играе
със заснежени клони.
А те изведнъж събличат
белоснежните одежди и ги захвърлят
върху главата, раменете ти...
Оглеждаш се, за да откриеш
кой ли весело те предизвиква
и в бой със снежни топки
бърза да те върне там, откъдето
ти не искаш да излезеш...
Една врата е отворена...
През нея често крадешком надзърташ...
Ето го Детето...
Гледаш го, махаш му с ръка,
а то се смее, смее с вятъра
на снежната пушилка
след литнала шейна...
О, мило мое, снежно детство!
Ти си огънят в поредната ми
зима бяла! Не ме е страх,
защото зная – отворена е моята врата
на детството към Рая!
И тъй, с усмивка на уста
ще я затворя някой ден.
Ще си остана там – Аз – Бедна богаташка,
живяла и обичала света
между небето и земята!....
© Павлина Иванова All rights reserved.
