Nov 18, 2017, 9:05 AM

Ден мой

  Poetry
640 1 1

Прегръщам те отново, Ден!

(Какво ли друго ми остава...)

Нали на мен си отреден...

Какво ми носиш? Мъка? Слава?

 

Или нечакан син копнеж?

Фатална среща? Обич нова?

Душата ми щом разбереш,

за тебе, Ден, ще съм готова.

 

Вземи ме и води ме, Ден!

В слънца сълзите ми превръщай!

Издигай ме над всяка тлен,

и...

миналата обич връщай!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...