Прегръщам те отново, Ден!
(Какво ли друго ми остава...)
Нали на мен си отреден...
Какво ми носиш? Мъка? Слава?
Или нечакан син копнеж?
Фатална среща? Обич нова?
Душата ми щом разбереш,
за тебе, Ден, ще съм готова.
Вземи ме и води ме, Ден!
В слънца сълзите ми превръщай!
Издигай ме над всяка тлен,
и...
миналата обич връщай!
© Нина Чилиянска Все права защищены