"Ден на жертвите от..." - към всички
„ДЕН НА ЖЕРТВИТЕ НА...” - към всички
Не можем ли и двете страници
на една история да прочетем,
е по-добре да замълчим.
„Ден на жертвите от комунизма”!
Защо е тази избирателност?
Защо издигаме отново,
свирепа барикада между нас?
Какво ни пречи паметта да почетем
на жертвите от „другата страна”?
Какво ни пречи да добавим
и „ден на жертвите”,
но не от комунизма,
а за тези „от фашизма?”
Така ще почетем
и други хиляди убити, даже и деца,
почернените майки и жени, сестри,
изгорени къщи и отрязани глави,
набучени на кол или
поставени на показ
по селските мегдани
и...щедро заплатени от властта.
Ами ако сред тях била е
главата на дядо ни, баща ни?
А кой е отговорен
за жертвите от „символичната” война?
Каква е тази злоба и ненавист,
защо не стихва чувството за мъст?
Така ли бъдещето ще градим?
Не значи ли това, че слагаме му кръст?
Не е ли време всички да признаем,
че жертви имаше „преди” и „след”?
Не е ли време да се осъзнаем?
И колко време трябва ни да разберем -
с подклаждане на огън от омраза
със чувството за мъст ще си умрем.
Не е ли време меч от злоба изкован
във друг... съвместен огън да стопим?
© Христо Запрянов All rights reserved.
