Feb 15, 2020, 4:40 AM

Ден на Майстора

  Poetry » Other
506 0 4

Петък, петък светъл ден,

ти от бог си отреден

за купон и веселба

на човешката душа.

 

Майстор сръчен туй го знае

и отрано те мечтае.

Още вторник той те вижда,

на четвъртъка завижда.

 

Да захвърли потен потник,

вече да не е работник.

Да остави тежък чук

и да стане просто друг.

 

Тежка маса да направи,

за неволи да забрави.

Руйно вино да отпие,

морен устни да изтрие.

 

Петък, петък, славен ден,

ти си ден благословен!

Ден на Майстора си ти,

тъй на век си остани!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хари Спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...