Ден с любима внучка
Бабо, аз винаги имам идея. Аз съм едно идейно дете!
Сбъднах си една мечта:
ден с любимо внуче!
Но не знам до вечерта
що ще ми се случи.
От калъфи – с очила! –
кънки си направи.
Нииищичко не оцеля.
Ти да си ми здрава!
Но килимът е в стъкла.
Как ще ги събирам?
Нямам вече очила.
А пък ти не спираш!
Нарисува сърчица
върху моя блуза.
Камъче от обеца
ми показа, гузно.
Виждам и без очила:
в пясъка – пинсета.
Странно: нямаше крила,
нито пък крачета.
Да, „идейна“ те мечтах,
та ми е заслуга!
Вече ме набира страх.
Но не те заменям с друга.
© Цонка Петрова All rights reserved.
