Sep 3, 2007, 10:14 AM

Ден след ден

  Poetry
967 0 1

Ден след ден все по-далеч от мен си ти,
Ден след ден замислен си за нещо.
Какво те мъчи не споделяш с мен,
А криеш и отричаш ден след ден!


"Обичаш ли ме?" - щом ти кажа,
"Обичам те!" - прошепваш ти,
Но докажи ми го, не ми го казвай,
Това от тебе искам, разбери!


Бъди до мен, когато си далеч
И радост, и тъга споделяй ти,
Това жадува в мен сърцето,
Доказвай ми, че ме обичаш винаги!


Ден след ден си по-студен със мене,
Не ме обичаш вече, това ли е, кажи?
Ако така е, ще си тръгна тихо,
Не ще ти преча друга да обичаш ти!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина All rights reserved.

Comments

Comments

  • Появи се, Криси!
    Но защо със тъжен стих?
    Може ли да не те обича човек?
    Усмихни се и гледай напред!
    Прегръщам те, миличка!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...