Денем слънцето във мен плете,
съшива пак горещата ми вяра,
но в душата ми едно дете..
казва ми, че няма нищо даром.
Напомня ми, че в синьото небе
са най-самотните до Бога птици...
Той парчета от сърцата им краде,
така завинаги остават ничии.
Още слънцето във мен плете,
съшива пак горещата ми вяра,
храни цялото в деня море...
и в миг ще се превърне в рана!