Деноминация
Събуждам се и искам да изгазя
душата си,
докрай зашеметена
и пътищата с калните талази,
и тинята на дъното –
във мене.
Защото свободата бе по-близко,
от двата пръста,
сочещи небето.
„Vuktoria“, от утрото по-чиста
на „Перловска“ изтече
във дерето.
Дежурната гледачка в кафенето,
кога ме види, все едно си бае:
“В утайката ти пак видях комета.
Останалото…
тю, да се незнае!
Приятели от младите години
един до друг строени във редица.
Тук пътя ви
съвсем ще се размине.
Че кой стои при празната паница?
Любов,
уж нарисувана със устни,
а с нокти е чагъртала сърцето.
Напусна ли я? Тя ли те изпусна?
Или пък
са се случили и двете.
Останала си кладенец без капка,
със геранило
счупено и пусто.
Едно цветче, наболо под капака,
със сигурност след мъничко ще цъфне.“
Къде ме търси клетата женица?
С три десетака днес съм остаряла.
Деноминирай ми годините, старице,
а после
да ме лъжеш
продължавай!
Маргарита Мартинова
© Margarita Martinova All rights reserved.
