Денонощието на една блондинка в 26 куплета...

00.00
Живот, сън, съдба...
кое точно е, не мога аз да разбера...
Жена... Дете...
Кое?
01.00
Дали живея, или пък сънувам...
Кога спя и кога будувам...
Зелената трева е станала висока,
поточето като река - сякаш е дълбока.
02.00
А всъщност всичко си е старо,
а аз човече станала съм мало...
Смея се, играя си с водата,
слънцето пече във синевата.
03.00
Приятно топло и уютно...
не усещам да е скучно.
Сега пък скачам на въже,
отсреща гледа ме едно момче.
04.00
Нещо трепка ми в сърцето,
чудя се кое ли е момчето?
Дали в играта ще се влючи,
или само с поглед той ще ме изучи?
05.00
А момичето дали съм аз,
че тъй гледам го в захлас?
Сега с момчето си седим в тревата,
ръце прокарва нежно през косата.
06.00
Ох, вече влюбих се почти.
Часовникът започва да звъни.
Оглеждам се, стаята позната,
познат ми е мъжът във тъмнината.
07.00
Детето кашля в стаята отсреща,
а аз ще закъснея за важната си среща.
И бързам на детето чай да правя,
а после малко себе си да пооправя.
08.00
Сега се сещам за поточето, където
само остана да седи момчето.
Останаха там думи неизказани
и трепетите наши са зарязани.
09.00
Поглеждам в огледалото лицето -
какво намерило във него е момчето?
Че в него вече бръчки аз съзирам,
да мисля за съня - не спирам.
10.00
Чаят за детето е готов,
бягам през глава към Орлов мост.
Клиентката ми нещо закъснява,
а мисълта - мира ми не дава.
11.00
Седя сама в кафето...
Мисълта ми пак е за детето.
Цигара пуша, после втора,
това дали е някаква отмора?
12.00
Един е спрял на тротоара,
където майка със количка преминава,
таман готова бях да се намеся,
клиентката пристига кат принцеса.
13.00
По улицата сенки преминават,
дали живота си те заслужават?
Майката с количката изсъска,
за нещо почна тя детето да си блъска...
14.00
Дочувам разговори разни.
О, боже, думите са толкоз празни...
Тъй и не разбрах с какво детето е виновно,
че майката го гледаше "отровно".
15.00
Усмихвам се, говоря, нищо важно,
усещам, че сърцето ми е празно.
Да, срещата... почти забравих.
Дори и неразумна отстъпка ù направих.
16.00
Компютъра поглеждам
и папките във него пренареждам.
Сега ще мина през няколко места,
а после ще се върна у дома.
17.00
Трамвай, всеки тук се блъска...
Билет подавам - някой ми изсъска...
Реших, че няма туй особено значение,
но чух такова грозно изречение...
18.00
Е, вече в къщи се прибрах,
какво съм свършила - така и не разбрах.
Детето спряло е да кашля вече
и казвам - туй е радостно човече.
19.00
Във фурната пече ни се вечерята богата,
приемам я като подарък от съдбата.
Вечеря, телевизор, домакинска работа, умора...
Май трябва да смениме кръгозора.
20.00
Или на телевизора канала,
пък после, каквото ще да става.
Да избягам или да заспя...
Това не мога да реша.
21.00
Дали добра съпруга съм и майка,
или да подреждам следваща мозайка?
Момчето още чака ли ме във съня?
Това май искам аз да разбера.
22.00
Поглеждам аз мъжа до мен с прошарени коси
и спомням си за нашите мечти.
Мечти, които сякаш са забравени,
но толкова неща са веч направени...
23.00
Ми да, това е моята опора,
спасява ме от разни други хора.
Сълзите нежно от лицето той изтрива,
макар че думи не винаги намира.
24.00
Сега ме гали нежно по косата,
а после пък разтрива ми краката.
За миг се сещам за момчето,
то може би е нов приятел на детето.
00.00
Сега отново ще заспя,
а после и живота свой ще променя.
И всъщност няма нужда да избирам,
отвсякъде аз сили ще събирам.