Неусетно някак отминава
денят прегърбен и накуцвайки.
Отбра зърното от плявата,
притегли обещания и поуки .
Залепи на сърцето надеждата -
която се люпеше от вчера
и няколкото пукнатини замрежи
на любов застинала от повторения.
И какво остави следи след него?
Умората гнездо си беше свила.
Думите сивееха от безверие,
а вярата отдавна бе прогнила. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up