Денят ми е безумно остарял
Посрещнах утрото с отворени очи.
Поредна нощ надвиквах тишината.
Разравях спомени, в мечти се крих
в очакване да съмне светлината.
Импулси блъскаха се в сляпото око,
провираха се в сухите ми вени,
подскачаха от петдесет до сто
като деца от първо отделение.
A кръвното ми стар лекоатлет –
засилва се към по-висока летва,
да скочи двеста ще е жив късмет
и нов рекорд клиничен за сърцето.
Какво ли да напиша за финал...
Посрещам нощи и утра зелени,
денят ми само е безумно остарял...
Но се усмихва още. Като мене.
© Найден Найденов All rights reserved.
