Десет стъпки от теб ме разделят
Десет стъпки делят ме от тебе!
Ако заедно двамата тръгнем -
аз насреща ти, ти срещу мене,
дваж по-рано ще се прегърнем.
Първа стъпка - с мехлема за рани,
антидот, взет от твоята болка,
ще намажеш душата - съдрана
от раздели, лъжи и горчилка.
После трябва със галещи думи
да докоснеш сърцето, да стене.
Нека бъдем за миг неразумни
и престъпим вековни повели.
Трети път ще ти кажа: Прости ми,
че съдбата случайно ни срещна,
а пък аз позовах те по име
като жадна за ласки невеста.
Четвъртата стъпка - доверие.
Много пречки в ума си избутах
да съборя таз кула Неверие,
от която сънят се пропуква.
Приближавам се, петата стъпка -
виж, сърцето ми вече лудува,
че чува мечтите ти. Тръпне
и красиви вселени бленува.
Шести път престрашавам се, утре
ще застана на хълма Надежда
и викна, а ехото с "Влюбих се"
дълго време звука ще отвежда.
После в седмата стъпка ще стихна,
за да чуя зовеш ли ме още.
Уязвима, открита и свикнала
тук да почват най-мрачните нощи.
Пак прекрачвам, щастлива съм вече,
колко малко до тебе остана!
Колко много зад мене далече
са години простени-презряни.
Нека сили да имам накрая -
безпределно се вече вълнувам -
може само на стъпка от рая
в страховете да се изгубя.
Помня, каза ми: "Чакай! Ще дойда,
две луни щом се срещнат в небето".
Премала. Стон. Стъпка - деветата...
Луна. А до нея - Сърцето ми.
© Таня Донова All rights reserved.
