Apr 11, 2017, 10:30 AM

Дете 

  Poetry
693 1 2

ДЕТЕ

 

От чужди хора обичано,

от своите родители отричано...

 

Захвърлено в ръцете на съдбата,

то крачеше само в света на нищетата...

 

Със скъсани обувки и дрешка,

в очите на другите то бе вечна смешка...

 

Подигравано и обиждано,

отхвърлено и от никого с дни невиждано...

 

Гладно и със сълзи на очите,

за него много тежки бяха от живота дните...

 

С мечти неизживени,

и много обещани неща невидени...

 

И как за родителска ласка то бе жадно,

също толкоз в душата му бе хладно...

 

Всички врати за него бяха затворени,

но щастието си  то винаги търсеше с ръчички отворени...

 

***

 

...и то пак продължи напред  да върви – нямаше кой знае колко ум,

нито пък скъп костюм...

 

Но дълбоко в себе си имаше едно чисто сърце,

което хора с милиони не могат да имат...

© Борислав Симеонов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много тъжно, но и много истинско... От всичко най са невинни децата, и най-много страдат. Поздрав за стихото!!!
  • Истината преминава през различни изпитания,докато калява с любов и доброта.😍
Random works
: ??:??