Дете
ДЕТЕ
От чужди хора обичано,
от своите родители отричано...
Захвърлено в ръцете на съдбата,
то крачеше само в света на нищетата...
Със скъсани обувки и дрешка,
в очите на другите то бе вечна смешка...
Подигравано и обиждано,
отхвърлено и от никого с дни невиждано...
Гладно и със сълзи на очите,
за него много тежки бяха от живота дните...
С мечти неизживени,
и много обещани неща невидени...
И как за родителска ласка то бе жадно,
също толкоз в душата му бе хладно...
Всички врати за него бяха затворени,
но щастието си то винаги търсеше с ръчички отворени...
***
...и то пак продължи напред да върви – нямаше кой знае колко ум,
нито пък скъп костюм...
Но дълбоко в себе си имаше едно чисто сърце,
което хора с милиони не могат да имат...
© Борислав Симеонов All rights reserved.
