... И ето, днес към кладата пристъпва, 

цяло оковано,

момиченце със рокля, вече мръсно бяла,

цялата във кал...

Минавал селският свещеник през дома и,

от семейството и, данъка да събере,

и видял, в далечината, 

към гората тича малкото дете..

И тръгнал в този миг свещеникът

към тъмните гори

по стъпките на малкото момиче

устремено да върви..

Оформил бил в съзнанието си вече той

таз дяволска картина

как малката вещица,

във Божието име, тази нощ 

на кладата ще изгори..

Изведнъж, пред погледа му се разкрила

горската поляна.

В цветя различни била цялата обляна

А там, в поляната, 

на колене стояло 

босоногото момиченце

със рокля - снежно бяла...

Сграбчил я свещеникът жестоко за косата,

със всичка сила повалил я на земята,

и започнал бясно да я удря 

с дървения кръст върху главата

Забранил на малкото момиче да говори

и започнал той на Бога да се моли,

на тази малка вещица

специално място в ада да проправи,

докато от злото я избави...

Ала не знаел свещеникът,

а и не искал да чуе,

че това малко момиче

си имало в къщи смъртно болно сестриче,

което тъй много обичало цветята,

и затова момичето отишло във гората,

да търси онази цветна поляна,

да вземе внимателно с корени най-красивото цвете,

да припне към къщи,

да го посади във саксия,

да го подари на сестра си,

за да се усмихне отново тя,

въпреки болестта си...

...Но ето, днес към кладата пристъпва,

цяло оковано,

момиченце, със рокля вече мръсно бяла,

цялата във кал...

Сълзи изливат се върху земята,

а майчиният стон разтърсва небесата...

Привързва я свещеникът към кръста,

запалва кладата със дяволските си очи,

защото, в Божието име,

той трябва тази малка вещица да изгори...

Миг тишина, а после,

стенание от болка Всемира огласи...

Миризма на изгоряла детска плът 

във долината на смъртта отново тази нощ пълзи...

А Бог, внимателно изкара

от горящото тяло душата на детето,

прегърна го със мъка и любов, и ето,

към земята прати 

светкавица от Божи гняв,

която църковната камбана

тъй - силно в този миг разклати...

Разтърси се земята,

разтвори си недрата 

и кладата погълна,

а на нейно място после

цветенце красиво там покълна...