Очите ти искрящи пак ме сгряват,
ръцете - сноп лъчи - в прегръдка ме стопяват,
а устните, изтръпнали от нежност,
в усмивки слънчеви се отразяват!
Дъгата, мост между сърцата,
нюанси влюбеност прокрадва в погледа ни!
Как вдъхновено оживяват на платната ти,
вълшебни чудеса твори душата !
И ето, днес едва разбрах,
дете си ти на Слънцето и на Дъгатa!
© МИСИЯ All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
