Дете съм аз,но знаеш ли...
Дете съм аз,
но знаеш ли детето как обича,
как силно вярва в любовта
и нощем с мисълта заспива,
че е най-щастливата жена.
Дете съм аз,
но знаеш ли детето как се радва,
когато за минута зърне твоите очи
и после с часове трепери
от силни страсти и мечти.
Дете съм аз,
но знаеш ли детето колко страда
от всяка малка пречка в любовта
и как заспива със забита в сърцето,
изгарящо студена, ледена кама.
Дете съм аз,
но знаеш ли детето колко вярва,
че срещнало е най-накрая любовта,
че щастието ще познае,
само трябва да отключи входната врата.
Но, уви, ключът заяжда
иска помощ малкото дете.
То вика, стене, плаче в мрака
и търси твоите ръце.
Две силни, мъжки длани, помогнете
хванете детето за ръка
и заедно вий двама отключете
таз заключена към щастието врата.
Дете ли съм не знам,
но знам, че мога да обичам,
да бъда вярна в любовта,
с нежни думи друг да не наричам,
да не съществува друг мъж за мене на света.
Готова съм на всичко аз за тоз човек,
на когото сърцето съм си дала,
на когото цяла аз принадлежа.
Но искам щом в очите ми той зърне
горчиво отронена сълза,
силно той да ме прегърне
и да каже:"Никога повече
не ще повтори се това."
© Гергана Терзиева All rights reserved.
