Jun 1, 2016, 3:33 AM

Детенце мило...

783 0 2

 

 

Детенце мило...


Детенце мило, как винаги ме изпълваш с любов,
и как с мънички ръчички обличаш дните ми в щастие...?! 
Как очите ти дълбоки отразяват светлината...
и как с усмивките си даваш сили на живота ми...?!

 

Детенце мило, как сърцето ти вечно,

тъй щедро и чисто,
показва ми що е радостта да си жив
и кара моето да бие лудо щастливо...

 

Тези малки, но и големи неща,

всичките думи, геройски дела
любовта са те в белите мигове

и смисъла на всичко случващо ни се..!
 

Детенце мило, все така се радвай на живота,
смело продължавай да проникваш в кръговрата...,
бори се несломимо със всяка болка и изпитание...
и сърцето си отдавай достойно навсякъде и всякога по пътя...

 

Композирай и изживявай със радост всеки удар на барабана...
Със мечти лети във небесата и следвай мелодията си като птица...
и върни се после отново на земята, за да споделиш със всички ни,
подскачайки от вълнение всяко твое следващо"Обичам те...!"


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Вълчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...