Детето е готово
"Звездите никога не падат ниско.
Успяват да умрат във небесата."
Маргарит Минков
Зад ролята на рицар само слънцето
успява да опази отдалече
сърцето ми, което е изпълнено
с копнежа на отминалото детство.
Дори когато смърт повее есенна
и охра, и кармин в едно се слеят,
затрупвайки последния оркестър,
детето в мен си свири, даже пее.
Крилатите сезони сладкодумно
рисунките в очите ми повтарят.
Художникът е някакъв безумник,
за раждане и гибел отговаря.
Единствено над смъртния си одър
мечтите ми, на болка неподвластни,
признават, че детето е готово
звездите да опази от страха си.
Благодаря ти!
