Противно ми е още да израствам -

детето в мен така се уморява,

от сивата световна недостатъчност,

шептенето, интригите и врявата.

И не желая вашата отрова!

Било и то със ароматът на канела!

Детето в мен на всичко е готово,

за да го съдите за безразсъдство, смело.

И не желая въздухът ви да изплащам.

И да ви слушам - как съм го хабил.

Светът ми е потънал във изящество.

А вашият не ми е никак мил.

Цветът на кожата е бил най-важен.

Или пък дрехи, външен вид и пол.

Детето ви не знае как да каже,

че всъщност скапаният "цар е гол".

Не знае как да сочи осъдително,

с тълпата щом сте скръстили ръце.

А смятате, че ми е нужно усмирително -

на вас... ви трябва повече Сърце.

Детето в мен ръка ви би подало,

дори безмилостно да я жигосате.

И би му стигнало това, да знае,

че още в себе си от него носите.