Петле шарено, пернато,
със опашка - чисто злато,
всяка сутрин кукуригаш
и с едно око намигаш.
Каниш ме да стана рано,
Слънчицето замечтано
да обгърна с поглед ясен,
та денят да е прекрасен.
Спуска Слънчо златна прежда
и към мене поглед свежда.
Шепне ми слова добрички -
да обичам всичко, всички!
Аз ръчичките протягам,
ставам, за игри се стягам.
И денят ще е чудесен,
щом ме буди Петльо с песен!
1989 г.
© Юлия All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
