Петле шарено, пернато,
със опашка - чисто злато,
всяка сутрин кукуригаш
и с едно око намигаш.
Каниш ме да стана рано,
Слънчицето замечтано
да обгърна с поглед ясен,
та денят да е прекрасен.
Спуска Слънчо златна прежда
и към мене поглед свежда.
Шепне ми слова добрички -
да обичам всичко, всички!
Аз ръчичките протягам,
ставам, за игри се стягам.
И денят ще е чудесен,
щом ме буди Петльо с песен!
1989 г.
© Юлия All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
