Детски спомен
ДЕТСКИ СПОМЕН
В памет на дядо и баба
А беше тъй безоблачно тогава,
в ония дни, в ония детски дни,
но всяко пламъче със времето изтлява,
така се случва и със нас, уви.
И само споменът за нас остава
картини чудни да реди,
каквото и да отминава,
с това по-силен става отпреди.
На село къщата - познах я,
като че вчера бях дете,
и чудна някаква омая
владей духа ми с часове.
Отзад в градината се спирах
и гледах клоните над мен,
с лъчите слънчеви обичах
да си играя ден след ден.
И тичах лудо с колелото -
ветреца хладен да прегърна,
а той целуваше ме по челото,
как исках жеста му да върна.
А вечер сядах на тревата,
събирах с взора си звездите,
светулки блясваха в тъмата
и слушах хора на щурците.
Дочула бабиния зов,
аз втурвах се обратно вкъщи,
а там гърнето старо с боб
приятно чувах го да къкри.
И тъй обичах вечерта
с юмручета глава подпряла
да слушам разкази за младостта
на мойте мили дядо, баба...
Така прекрасно бе тогава,
ала не ще се върнат тия дни,
нам само споменът остава
картини чудни да реди...
Русе, 01 април 2007 г.
(денят, в който си отиде завинаги от нас моят мил дядо)
© Ева Георгиева All rights reserved.
