Nov 5, 2015, 5:53 PM

Детство

451 0 0

                                                              Детство

 

Децата са най-чистите същества на света, 

неопетнени, с добра душа, 

попиват всичко със своите сетива, 

малки хора с добри сърца. 

 

Тяхното детство сега е различно, 

няма ги веселите игри в квартала, 

скучно, понякога даже безлично, 

а някои деца остават сами. 

 

Вкъщи на компютъра играят, 

не викат, не скачат, не мечтаят. 

Приятели в Фейсбук имат не един, 

за тях Празника е Хелуин. 

 

Вместо да играят навън с прашки, 

занимават се с таблети и флашки. 

 

Времето минава, големи порастват, 

свързани с техниката израстват. 

 

А Детството в Живота е веднъж, 

то не се връща, не се повтаря. 

Пораснали големи тя жена, той мъж, 

те връщат се в мислите си с умиление, 

но уви Вратата на Живота полека се затваря. 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....