В девет делви зърно съм събирала
девет нощи,
в девет жътви, девет класа жънати,
с девет сърпа,
девет снопа
все по девет връзвани,
девет пъти сплитани, разплитани
и над девет планини
пренасяни,
в девет мелници по девет смилани,
в девет нощви и хамбари пазени
та дорде на масата ни
кръглата
девет пъти питата премесих
и опекох с любовта в десетата
клапа на сърцето ми
горещо...
Добър вечер, мила моя обич -
истинска,
анатемосвана,
изплаквана,
непознавана,
очаквана и илюзорна,
прекадена девет пъти, кръстена
и наречена
за нас...
В девет капки кръв топен е залъка,
с девет сетива е вкусвана,
девет пъти сричана
и искана, докато се сбъдне
на десетия повик на сърцето прекипяло...
© Йоанна All rights reserved.
Пишеш по сърцето!