Деветият кръг
Вихър пясък и слама подмята.
Бледи сенки вилнеят в нощта.
Не намерили пристан в дома,
стъкват глухи гнезда връз земята.
По пътеката стръмна на дните
крачат сънни, злочести, сами –
чукат пътьом на всички врати,
поизбърсали скришом сълзите.
Клони клети протягат дървета.
Облак злъчен обримчва света.
Приютили в сърцата греха,
са осъдени в сфера девета...
© Плами All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
