Девойката под варненския дъжд
ДЕВОЙКАТА ПОД ВАРНЕНСКИЯ ДЪЖД
... девойката с измокрената рокля, прилепнала на бялата ѝ гръд,
на пейката ми след дъжда се кротна и ме попита колко е часът,
додето гледах младото ѝ тяло – досущ един Мислител на Роден,
помислих си, че времето е спряло – не толкова за нея, а за мен,
часовникът ми сякаш потрепери, стрелките гледах – пълен идиот! –
пропуснах векове, епохи, ери, събрани в малка шепица живот,
тя ме погледна толкова щастливо, че аз си спомних – нявга бях поет,
тя сетне ме почерпи светло пиво, а аз ѝ взех фунийка сладолед,
тъй весело ми кимна на раздяла, и пътят – пожела ми, да е лек,
девойчицата – млада, мокра, бяла! – без мен потъна в следващия век.
21 юлий 2018 г.
гр. Варна, 19, 35 ч.
© Валери Станков All rights reserved.
