Jun 7, 2009, 9:36 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 17

Страх ме е, че ще изчезнеш

като сън на разсъмване.

Имам нужда от теб,

не помисляй за тръгване.

Искай ме с вечната сила на огъня,

не позволявай, моля те, да те моля.

Изкушавай ме, милвай ме,

чакай ме в тъмното.

Разгадай ме, откривай ме,

извади ме от дъното...

Пий от душата ми жадно и истински...

Всичко вземи ми, но моля те, искай ме.

Давам ти цялата обич в съцето си,

давам ти утрото, давам ти себе си...

Но ме е страх. Ще изчезнеш

като сън на разсъмване,

а не мога без теб.

Прегърни ме...

Не тръгвай...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Корназова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...