Jun 7, 2009, 9:36 PM

* * *

  Poetry
1.1K 0 17

Страх ме е, че ще изчезнеш

като сън на разсъмване.

Имам нужда от теб,

не помисляй за тръгване.

Искай ме с вечната сила на огъня,

не позволявай, моля те, да те моля.

Изкушавай ме, милвай ме,

чакай ме в тъмното.

Разгадай ме, откривай ме,

извади ме от дъното...

Пий от душата ми жадно и истински...

Всичко вземи ми, но моля те, искай ме.

Давам ти цялата обич в съцето си,

давам ти утрото, давам ти себе си...

Но ме е страх. Ще изчезнеш

като сън на разсъмване,

а не мога без теб.

Прегърни ме...

Не тръгвай...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ева Корназова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....