Dec 4, 2007, 2:11 PM

Диаболично

1.5K 0 7
 

 

Спестените безумия ще легнат

с внезапната любов,

на двата бряга

на непокорната душа

и тихо ще се трупат в мене...

 

Тълпа внезапно ще нахлуе

във дома ми

и ще гризе от съвестта,

на глудница бездомни псета

едно сърце, кървящо във дланта ми.

Кажете колко скръб изтриха

от паметта ми блудна,

Часовете...

                                                03.12.07г

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василена Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...