Диалог
Говориш ми колко зает си.
"В момента! Сега! Непременно!
Задачи... Отчети... Съвети...
И всички те - първостепенни.
Главата ти просто се пръска
от толкова много задачи!
И тичаш, разпънат на кръста,
от утрото ранно до здрача.
Да-а, вярвам ти. Даже разбирам,
че всичко е тъй неотложо.
Не смея дори да попитам:
"Нима е съвсем невъзможно
да спреш и до мен да се сгрееш.
И грижите в миг да изчезнат?
Повярвай ми, всеки копнее
за ласка и мъничко нежност,
за топла целувка във мрака
/не зная дали са потребни/.
Тъй дълго ги пазих за някой!
Сега ги дарявам на тебе.
Вземи ги! Не питай защо са!
И знай, по задачи пак тръгнал,
спокойствие в шепи аз нося
и...
чакам на другия ъгъл.
"В момента! Сега! Непременно!
Задачи... Отчети... Съвети...
И всички те - първостепенни.
Главата ти просто се пръска
от толкова много задачи!
И тичаш, разпънат на кръста,
от утрото ранно до здрача.
Да-а, вярвам ти. Даже разбирам,
че всичко е тъй неотложо.
Не смея дори да попитам:
"Нима е съвсем невъзможно
да спреш и до мен да се сгрееш.
И грижите в миг да изчезнат?
Повярвай ми, всеки копнее
за ласка и мъничко нежност,
за топла целувка във мрака
/не зная дали са потребни/.
Тъй дълго ги пазих за някой!
Сега ги дарявам на тебе.
Вземи ги! Не питай защо са!
И знай, по задачи пак тръгнал,
спокойствие в шепи аз нося
и...
чакам на другия ъгъл.
© Бианка Габровска All rights reserved.
мерси, за упованието 
