ДИАЛОГ
- Да обичаш до болка, какво е това?
Стара моя тревога, моя нова мечта.
Да обичаш от мъка, че си вечно сама.
Непрестанно да търсиш радостта, любовта.
Ти обичай!
Добре де, но няма кого.
Този свят е увяхнал като старо дърво
и мирише на гнило, и боде, и кълве.
Няма вече огниво за любов от сърце.
Има само тревоги и безкрай несполуки.
Този свят е отчасти даже в лека полуда.
Ти не вярваш? Добре де, но е доста тревожно.
Любовта днес е просто нещо угодно.
Тя не идва спонтанно, не гори, не пламти.
Само дето все още малко, нежно блести.
- Затова ти обичай!
Обичай, просто така, без причина, без нищо.
Ти обичай живота, радостта, младостта.
И ще видиш, че няма да си вечно сама.
Ще живееш с обич и това ще си ти.
истинската, желана, с пълни с радост очи,
непринудена и мечтана.
Да, това ще си ти.
Да обичаш до болка!
Ето новия лек, че живота без обич ни роди в този век.
Ето нашата магия, ето тайна една - без любов душата кърви
и пръска тъга.
От любов се преражда звяра в честен човек.
От любов ти ще бъдеш като перце лека и ще литнеш на воля.
Стига ли? Моля!
Но помни: да обикнеш до болка,
трябват много сълзи!
© Зорница All rights reserved.
