ДИАЛОГ С РОГАТИЯ
Спорих с Рогатия и той се заяде.
Защо мен вините за всички злини?
Човек ли убих? Предадох приятел ли?
Сами се изтребвате. Като мухи.
Бях ли нахален? Дойдох ли в дома ви?
Зовете ми името, вие сами.
Дявол и чорт, сатана ме наричате.
После проклинате. И все ви боли.
Защо ли ме търсите? Защо ме зовете?
Тава аз самия не зная.
Бъдете добри. От мен запомнете:
аз просто съм ангел, изгонен от рая.
© Ник Желев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
