Jan 6, 2011, 7:56 PM

Дилема

711 0 1

 

 

                      Луната, все една и съща,

                      над земята вдига ален щит -

                      жребият ми в паметта се връща

                      тъжен или радостен на вид.

 

                      И сноп от светлини се сплита

                      над морето и се врязва с вик,

                      в спомена неочаквано долита

                      дилема ясна в този час-пик.

 

                      Ако трябва да повторя пътя,

                      лист захвърлил - не вярвал бих

                      на женски клетви и милувки,

                      паднал сам в капан на нежен стих...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Янко All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...