Димящо удоволствие
Научих доста късно този занаят,
душата ми ума не пожела да слуша,
но даже и до днес не ме е яд,
цигара щом запаля и изпуша.
Когато в късен час запалвам огънчето малко,
то гали нежно моето лице със светъл дим,
тютюнчето обаче свършва бързо и това е жалко,
но има ли пари проблемът си остава разрешим.
Опитвах също и лула, и пури,
вкусът е несравнимо по-богат,
ала каквото и в уста човек да тури,
чрез навика той чувства се рахат.
Понякога се случва да остана без цигари,
започва да ме мъчи никотинов глад,
добре, че има помощ от другари,
защото иначе е просто малък ад.
Опитвал съм да ги откажа, ала без охота,
че може да са вредни много пъти чух,
но с тях намирам по-добър живота
и продължавам да се правя аз на глух.
© Константин Цанков All rights reserved.
