Диря
893
0
1
В главата не звучат сонети снежни,
животът ми не е безкраен пир,
и Шекспир не реди за мене рими нежни,
и ни един поет за мен не се е бил.
И тебе не познавам, мили друже,
и бъдеще съвместно не градя,
във моя глас душевен все се вслушвам,
и той ми казва “Тръгвай пак на път”.
Не помня твоите прегръдки нежни,
ръката ми едва ли си държал,
по тези наши пътища безбрежни
едва ли твоят поглед върху мен е спрял.
Понякога обаче те сънувам,
обърнал си към мен очи,
ръката ми държиш и ме целуваш
и заедно със мен вървиш, вървиш.
© Енея Ендимион All rights reserved.
Поздравления 
