Дирята
Дирята
Написано по "На моста" от Деян Иванов
Много време мина в търсене на диря,
водеща до моста след пътечката в гората.
Много време мина в борба със Вихъра,
който все ми попречваше да хвана следата.
Както вълна без жал отмива изписани в пясъка символи,
така и Ураганът заличаваше показалите се за миг следи.
Отново и отново стигах до началото на калната пътечка.
Отново и отново спъваха ме остри скали, но това не ме сломи.
Денем краката уморени не знаеха що е покой.
Нощем нуждаех се от сухо местенце, но валеше порой.
Накрая гладът ме сломи, паднах на колене и тихо помолих се Богу.
За секунда мернах следата, ала Вихър неканен в отчаяние ме обу.
Като мълния из небесата безкрайни ангел светъл пред мен се яви.
За миг с един пръст замахна и лесно буйните ветри възпря.
Погледна ме с усмивка на уста и посочи ми в калта - дирята се появи!
Не след дълго славейче запя прекрасната си песен и слънцето изгря.
От щастие заплаках, не можах да се сдържа.
Моят ангел ме прегърна, сподели с мен радостта.
Заедно поехме през широколистната вековна гора
и не след дълго, хванати за ръка, крачехме усмихнати по моста.
Йоана Р. Николова
01.11.2010г.
~02:09~
за Деян Л. Иванов (моят ангел)
© Йоана Николова All rights reserved.
