Единственият начин да влезеш
в сърцето й
беше да прокараш пръсти по ръката и.
Да я стиснеш.
Стискай!
Здраво.
Но сигурно.
Стисни!
Да застанеш на ръба на пропастта
и да дишаш
не изисква от тебе саможертва.
Иска се от тебе смелост.
И много,
много страхове.
Да надскочиш себе си.
Да надскочиш и тях.
Да си цялост.
Не време разделно.
Не отчаяние очакващо,
а стъпка.
Път.
Не да скочиш.
Не да се прежалиш.
Не да се побъркаш.
А да дишаш.
Дишай!
За любов не се умира.
За любов се живее.
© Maria Radeva All rights reserved.