Jan 17, 2024, 8:54 PM
До дъх
Първично е. До болка. И сълза.
До ада, в който с теб се свличам.
До усета, че мога да летя
чрез теб… И на живот приличат
ръцете ти по топлата ми плът.
Позна ме. С ярост. Всемогъщо.
Разпъна себе си и мен. На кръст.
До болка…
После те поглъщам.
Жени Иванова,
по картината на Мариела Арсова "Дишай".
октомври, 2023
© Jasmin All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Петя, благодаря за тези думи и разтуптяното сърчице. Зарадвах се, че си била тук : )
-
Ах, тии! 🌹
Удоволствието е мое! -
с бижутата на цялата вселена
не бих сменила розата червена : )
–––––––––
Благодаря за поезията, Жан-Кристоф
-
Ей, как ми секна музата с тези подаръци сега :D
Бе, знам си аз! - Посоката към будоара
минава през Монмартър - при златаря.
Дали си принц, поет, или конте
те влюбени са всички в Картие! -
Танцьорът идеален сте, мон шер,
и как ме водите така умело!
Избегнахте дуелът с маниер.
С възхита пълна съм от тази смелост!
Повдигнат беше сутринта въпрос
за пурпурен халат и тъй нататък,
но аз мълчах с усмивка. За разкош.
А споменът за Вас е същи пламък,
отхвърлящ даже и морален пост.
… ма шер… нима ми носите подарък?!
Кажете ми преди да вдигнем тост...
ах, говорете, не бъдете… кратък… -
За мен е чест, мадам. Онази сряда
без малко този кърт и нас да сгащи!
Булдозите му влезли в будоара -
разкъсали и долните ми гащи!
Не ви събудих, скъпа, ала бях
попаднал просто в огнена геена!
Облякох неговия пурпурен халат
извезан с името, фамилията, герба...
А после с кон - от вашия съсед,
добрах се чак оттатък, до Лиеж.
Предлагам да отвориме Моет!
...че търсят го, любима, за грабеж! -
Жан-Кристоф
О, граф дьо Ре! Достойна е реликва.
Узнах, че имал среща с вълкодав -
херцог дьо Гиз във спалнята го спипал…
И графът осъзнал, че не е млад,
а херцогинята - излишна лудост…
той скокнал храбро в близкия жарден,
подгонен подло, но… не стана чудо!
Сега очаквам Вашето парфе
и виното Ви. То ще ме замае.
А вий като един изискан мъж,
за който, мисля, се твърди, че знае
похватите из цъфналата ръж,
не вземайте ветрилото ми, моля.
Над него виждам вашия анфас...
Повдигам грациозно синя рокля
... ще изтанцуваме ли този валс? -
Георги, благодаря ти. Поздрави и за теб : )
Ники, благодаря ти за добрите думи : )
Вили, много ме зарадва с този коментар, да знаеш! Благодаря ти! -
Изпих го на екс като шот, а вкусът е страхотен.
Поздрави, Жени. -
Удоволствие си, Жени!
Пиршество от емоции е поезията ти! -
Мадам, Жюли, картофите, за жалост
мосю Алфонс ги даде на конете.
Но няма вечерта да е нахалост!
Поръчал съм парфе със Шардонето!
Откакто ми се спънахте в бастуна
и паднахме у онзи шадраван,
къдриците ви слънчеви сънувам
навити в сгорещената ми длан.
Докато днес с каретата пътувах
го мярнах през прозрачното перде -
съпругът ви, съвременник на Буда.
Той няма ли, съкровище, да мре? -
Направо земетръсно...
Поздравявам те. -
С картофи или с тиквички, мосю)))
Стойчо, благодаря ти и за стихчето, и за любими. -
Ммм!
А мусаката, кога? -
И всеки миг е глътка обич...
И всеки полъх-порив тих!
Един без друг-тъжен облак,
зад кой търсим светъл стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
