Дишай, мой миличък, моля те – дишай!
Нищо, че може да е за последно,
нищо, че всеки твой дъх ми прилича
днес на затишие страшно над бездна.
Не за мен, миличък, не за мен, пухчо –
дишай единствено заради себе си!
Нищо, че мене ме гложди чувството,
че си ми адски фатално потребен.
Аз може после със дни да ридая,
може на две да се счупя от мъка –
да! – ала не това всъщност е важното,
мъничък мой, мое пухкаво пъпешче. ...