Jan 3, 2008, 9:57 AM

Дишай ме с твоите гърди

  Poetry » Love
1.3K 0 2

ДИШАЙ МЕ С ТВОИТЕ ГЪРДИ

 

Аз търся твоите очи в нощта

и често питам се къде си?

Но ме обгръща само тъмнина

и глас, приятен като песен.

 

Искам да съм въздухът за теб,

а ти да дишаш, без да спираш.

И да си сигурен и занапред,

че ще съм с теб, дори и да умираш.

 

Водата ти ще си за мене -

ще те жадувам всеки миг.

Ще пия аз от тебе на колене,

дори да се изправям после с вик.

 

А огънят ще бъдем двама!

Ще светя аз за тебе - ти за мен.

Не ще допуснем ний измама,

да загасне пламъка свещен.

 

И ако пак ме питаш: Как? Защо така?

Не питай нищо! Просто замълчи!

Вземи ръката в твоята ръка

и дишай ме със твоите гърди.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бенита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...