Дисонанс
Празнуваме рождени дни на мъртъвци.
Стараем се да помним техните завети.
Обсипваме гробове с венци. Помним
с добро всичко, което постигнал е всеки.
Скърбим. Величаем тяхната памет.
„Добро или нищо.“ – за починал. Нали?
„Да бяха тук…“ – мълвим със сълзи на очи.
Склонни всеки грях да простим на мъртвеца.
Ако бяха живи всички тези души,
не би ли разпнал човека човекът?
И би ли простил умрелият приживе,
че, помнейки него, забравяме живите?
Дисонанс…
В живота или в смъртта човека ценим?
„Добро или нищо.“ – не е ли за всеки?
© Тодор Иванов All rights reserved.
