Див кон изцвили и препусна
върху нетърпението на полята
и в гъстотата им зелена
издиша кадифено-гривестата си позлата.
Див кон се сля с
припадащата притома на здрача
и върху цъфналата детелина
остави само сянката да крачи...
Див кон се появи, препусна
и изчезна в тъмнината...
Луната само го видя и
в своя спомен сребърен го запечата...
© Даниела Добрева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
