Див кон изцвили и препусна
върху нетърпението на полята
и в гъстотата им зелена
издиша кадифено-гривестата си позлата.
Див кон се сля с
припадащата притома на здрача
и върху цъфналата детелина
остави само сянката да крачи...
Див кон се появи, препусна
и изчезна в тъмнината...
Луната само го видя и
в своя спомен сребърен го запечата...