Въоръжена с надменни мисли,
с теории
за необходимост
от изневяра,
след десетминутен рев
дивата котка
облече блуза
в стил рококо,
пусна си Франк Дювал,
запали цигара,
направи две-три
безгрижни кръгчета
от дима,
погледна в огледалото
и каза на глас:
Аз не съм грешна,
опашката ми е ранима
и печална.
© Светла All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
